Писмо на НАП № 94-00-219 от 01.08.2013 г.
 
Относно: полагане на личен труд от съдружник в дружество с ограничена отговорност, във връзка с предмета на дейност на същото.
 
Според изложеното в запитването, съдружник и управляващ дружество „М и М 85”ООД, се осигурява като самоосигуряващо се лице в дружеството. Полага личен труд в същото дружество, в което притежава повече от 5 на сто от дяловете.
Във връзка с гореизложеното, се поставят следните въпроси:
1. Възможно ли е минималният осигурителен доход в размер на 420 лв., върху който се осигурява лицето, да бъде и изплащан доход за положен личен труд?
2. Как се третира изплатеният доход от гледна точка на ЗКПО – признава ли се за разход за дружеството?
3. Как се декларира в декларация обр. 1 и декларация обр. 6 изплатеният доход?
4. Следва ли дължимият данък върху дохода да се внесе от дружеството или лицето има задължение само да изравнява на тримесечие?
При така изложената фактическа обстановка с оглед действащото към настоящия момент законодателство, изразяваме следното становище:
По приложение на данъчното законодателство:
На основание § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение), като съгласно действащото законодателство не са предвидени ограничения относно размера на изплащания доход.
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен от платеца за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2). Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношения по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За съдружника като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
Относно признаването за разход на дружеството на изплатените от него възнаграждения за полагане на личен труд от собственика на капитала следва да се има предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.
 
           По отношение на въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
           На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
           При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, в т.ч. съдружници в търговски дружества, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на съмоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
           Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид - възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.  
                Предвид цитираните разпоредби, дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията, изплащани на съдружниците в ООД за положен личен труд в дружеството, се внасят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, т.е. внасят се от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
           От 1 януари 2010 г. за лицата, които получават доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ, задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ по реда, определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (декларации образец № 1 и 6).
           В тази връзка, в т. 12 от Указанията за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", в сила от 01.01.2010 г. е създаден нов код за “Вид осигурен”:
           90 - за лицата получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.
           За тези лица в декларация образец № 1 се попълват само данните за данъка в полетата на точки 31, 31а, 32 и 33;
           В хипотезата, при която съдружникът получава доход за положен личен труд от дружеството, в което се осигурява като самоосигуряващо се лице, за “Вид осигурен” в т. 12 на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” следва да се попълва код 12 – за самоосигуряващи се. В този случай, освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително осигуряване и здравното осигуряване, се попълват и полетата на точки 31, 31а, 32 и 33. В поле 31 се вписва начисленият месечен облагаем доход, а в поле 31а - начисленият месечен данък (размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ).    
           Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Наредба № Н-8/29.12.2012 г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срока за подаване на декларация образец № 1, а когато с декларацията се подават данни само за дължим данък по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ.  
           Сумата на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за тези лица се вписва в полетата на точки 16 и 17 от декларация образец № 6. Дължимият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се попълва по реда, приложим за данъка върху доходи от трудови правоотношения.
Copyright 2018 . Страницата е изработена от Георги Атанасов  GDPR инфо
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free