Отговор: Отговорът ще следва нормативната база:

1. Изискванията на чл.19 от Наредбата за командировките в страната са, че на командированото лице, което остава да нощува в мястото на командировката се заплащат дневни в размер на 20 лв. за всеки ден ден от командировката. Ако лицето изпълнява задълженията си във връзка с командировката без нощуване, дневните по наредбата са 50 % от 20 лв., т.е. 10 лв.

2.  Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина поставя следните изисквания:

 - чл. 15, ал. 1 от  наредбата - за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.  За страните, в които еврото е прието за валута, обикновено сумата за дневни по приложението е 35 евро.

 - чл. 31, ал. 1 от наредба - персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, където за шофьори единична езда сумата е 27евро, а за шофьори двойна езда сумата е 21 евро.  Тези размери се отнасят за транспортните предприятия.

 - чл.31, ал.6 на наредбата - ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в (отнася се за международния транспорт), в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

3. Извод- работодателят сам определя размера на дневните пари на командированите лица, от което следва, че те могат да бъдат в по-малък размер от посочения- важи за международния транспорт, в размер на посочения и в по-голям размер.

 4. Облагане на дохода за командированите лица

Съгласно чл.24, ал.1 облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Алинея 2 в т.5, буква „а” и „б” изключва от облагаемият доход: пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

Това означава, че:

- ако командированото лице получава дневни в размер до двукратния размер по горните две наредби, то за тези суми не се формира облагаем доход.

- ако лицето получи по-голяма сума за дневни от двукратния размер по горните две наредби, то горницата за него е облагаем доход и работодателят трябва да го включи към трудовото възнаграждение, от което следва, че има данък върху дохода.

5. Задължение за осигуряване

Дали лицата получават дневни до двукратния размер или по-голям, отговорът за осигуровките и в двата случая се намира в чл.1, ал.8, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски -  не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от ДР на ПМС № 133 от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения или изплатените за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.

Това означава, че осигуровки върху дневни пари не се дължат, независимо от размера на дневните.

6. Признаване на разхода за данъчни цели по смисъла на ЗКПО

Съгласно чл. 33., ал. 1 от ЗКПО признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

2. разходите, извършени от ЕТ за пътуване и престой на: физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и лицата, които са в трудови правоотношения с ЕТ или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

Съгласно ал.2 не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Ако командировката е във връзка с дейността, и това може да бъде доказано, целият размер на разходите във връзка с нея, включително и дневните би следвало да бъдат признати, независимо дали дневните са в двукратния размер по наредбите или в по-голям размер. Това е така, защо ако дневните са в по-висок размер, то те вече са обложени като доход за лицето и се признават като разход за фирмата.

Все пак не бива да се злоупотребява с размера на дневните с цел прикриване на трудово възнаграждение, защото в противен случай разходът изобщо няма да бъде признат.

Copyright 2018 . Страницата е изработена от Георги Атанасов  GDPR инфо
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free